The new law on "personal bankruptcy" - a chance for conscientious debtors and a challenge for district judges

The new law on "personal bankruptcy" - a chance for conscientious debtors and a challenge for district judges

На 19.06.2025 г. Народното събрание на Република България прие окончателно на второ четене дълго обсъждания и чакан Закон за несъстоятелност на физическите лица, наложил се в медийното и обществено пространство като „закона за личния фалит“.

Законът беше приет като част от „кошницата“ от необходими закони за получаване на следващи плащания по ПВУ, но по същество представлява сериозна реформа на гражданското законодателство в страната и в частност относно задълженията на физическите лица и тяхното погасяване.

Горното налага не само юристите, но и всички граждани в страната, да бъдат добре запознати с новия закон и производството по несъстоятелност, което се предвижда, за да може то да бъде от една страна правилно използвано от добросъвестните длъжници, а от друга – правилно приложено от юристите.

Темата за т.нар. „вечни длъжници“ е особено актуална в страната ни, в която немалък процент от населението е под линията на бедност, а всеки човек има близък (или поне познат), който до такава степен е задлъжнял, че погасяването на генерираните задължения дори до края на живота му изглежда напълно непостижимо.

Това поставя на дневен ред и социалния елемент на новата процедура и необходимостта да се балансира между защитата на гражданския оборот (респ. на кредиторите в разглеждания контекст) и преценката дали един гражданин няма да е по-продуктивен, по-полезен и икономически по-активен, ако част (или всички) негови задължения, по всяка вероятност несъбираеми, бъдат погасени.

По същество, анализът на приетия закон показва, че същият следва рамката и структурата на разпоредбите от Търговския закон, уреждащи производството по несъстоятелност за търговците. Както и при тях, законодателят урежда изрично компетентния съд, инициирането на процедурата, назначаването на синдик, предявяването на вземания и т.н., но същевременно са налице и множество разлики, отчитащи обстоятелството, че се касае за физически лица, а не за търговски дружества и други търговци.

В началото на анализа дебело следва да се подчертае, че единствено длъжникът може да инициира съдебна процедура по несъстоятелност за себе си. Това е сериозна отлика от търговската несъстоятелност, при която това може да се инициира от контрагентите на търговеца, от държавата и т.н. С други думи, гражданите трябва да са спокойни, че няма как който и да е техен кредитор (банка, колекторска фирма, НАП или общината), да заведе такова дело и да ги обяви „във фалит“ против волята им.

Логиката на новия закон е, че длъжникът следва сам да пожелае да мине през тази процедура, като неговото активно участие в производството не само е необходимо, но и гарантира, че правата му ще бъдат защитени. Така, освен че само длъжникът може да заведе такова дело за себе си, но и само той може да предлага план за погасяване на задълженията си, а ако синдикът предложи такъв – длъжникът трябва да е съгласен с него.

Такова дело ще може да започне единствено по молба на такова физическо лице, което до този момент не е подавало молба за откриване на производство по несъстоятелност, което да е приключило с влязло в сила съдебно решение, а не с отказ, прекратяване или с връщане на молбата. Иначе казано, ако съдът вече се е произнасял по същество по такова дело, същото физическо лице не може да се възползва повторно от тази възможност. Тази разпоредба следва да разсее притесненията у голяма част от кредиторите, че новият закон ще позволява на физическите лица да злоупотребяват с производството по несъстоятелност и многократно чрез него да търсят начин за неплащане на задълженията си.

Компетентният съд, пред който ще се провежда процедурата, е районният съд по настоящия адрес на длъжника, което е добро решение на законодателя предвид първоначалните идеи тези производства да се провеждат пред окръжните съдилища. Очакваният размер на задълженията, типа правоотношения, от които същите са възникнали, както и социалният елемент в процедурата, предпоставят длъжникът да може да инициира същата пред районния съд по неговия настоящ адрес, а не пред съответния окръжен съд, който в определени случаи може да се намира и на над 100 км от дома му.

Законът предвижда изрични условия, на които физическото лице трябва да отговаря, за да може за него да бъде проведено производството по несъстоятелност. С други думи, не всеки гражданин, който има задължения, ще може да се възползва от тази процедура.

Беше прието, че неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални заплати. Това означава, че при сегашния размер на минималната работна заплата от 1077 лв., длъжникът трябва да е натрупал дългове за над 10 770 лв. и да не може да ги погаси повече от една година.

Предвидени са единадесет на брой хипотези, с които законодателят се опитва да „отсее“ добросъвестните длъжници, които могат да се възползват от процедурата, от тези физически лица, за които може да се приеме, че са в по-голяма степен виновни за задлъжнялостта си или не са действали добросъвестно в тази връзка. Така, според новия закон, длъжникът е добросъвестен, ако е поемал задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си. Именно районните съдии ще са тези, които съобразно законовите разпоредби ще преценяват дали поетите задължения са съобразени с имущественото състояние и доходите на лицето, но логиката на законодателя е ясна – ако заплатата ти е в минимален размер и си теглил бърз кредит, за да отидеш на Сейшелите, то по всяка вероятност няма да можеш да разчиташ на „втория шанс“, който законът дава.

Предвидени са изрични хипотези, при които длъжникът се възприема за недобросъвестен и съответно за него няма как да се открие производството по несъстоятелност. Така, не е добросъвестен длъжник, който:

• е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран

• е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение – остава отворен въпросът как ще се процедира с лицата, получаващи обезщетения за безработица например, респективно как съдът ще се уверява, че лицето е изпълнявало или не „друга дейност, която да е източник на доходи“

• през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

• се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение – много важно условие и законова предпоставка, при която съдът следва да изследва дали лицето не е направило дарение на свое имущество на значителна стойност или пък например е ипотекирало свой имот за чуждо задължение. Ако такава хипотеза е налице, то производството по несъстоятелност ще се явява невъзможно за тези лица.

• през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му – целта на хипотезата е да не се толерира безразборното и безотговорно поемане на задължения от страна на лицата, но предстои да видим каква съдебна практика ще се формира от районните съдилища в страната относно това кой договор покрива жизнени нужди и кой не, как се съотнася едно задължение към имуществото и доходите на лицето и т.н.

• се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност – тази хипотеза е добре позната от търговската несъстоятелност и най-общо визира случаите, при които един имот или вещ са отчуждени не на пазарната им стойност, а на значително по-ниска, т.е. когато длъжникът е разхитил своето имущество, получавайки по-малко за него отколкото може да вземе на пазарен принцип

• е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;

• умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;

• не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;

• в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;

• се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството 

Ако длъжникът счита, че отговаря на условията по-горе, той ще има право да подаде изрична молба до районния съд по настоящия му адрес, в която да изложи подробно обстоятелствата относно своята трудова заетост, неплатежоспособност и имущество и с която да поиска откриване на производство по несъстоятелност за себе си. Тази молба следва да е придружена с подробна информация и документи, от които съдът да може да добие изчерпателна представа за задълженията на лицето, неговите доходи и имущество, наличието или липсата на предпоставките за откриване на производството и изобщо за това дали законът може да се приложи за съответното лице.

Когато констатира, че са налице условията съгласно закона, съдът с решението си обявява неплатежоспособността на лицето, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор и, ако е необходимо, и други обезпечителни мерки. С решението за откриване на производство по несъстоятелност се спират всички съдебни и арбитражни дела, както и всички изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. В допълнение, с това решение съдът назначава синдик, определя размера на средствата за издръжка на лицето, ако несеквестируемият му доход не е достатъчен и определя специалната банкова сметка на длъжника, чрез която могат да се извършват плащания от и към длъжника.

С постановяване на това решение, съдът отваря вратите на длъжника за някой от последващите три варианта, които са разгледани по-долу и които, при спазване изискванията на закона, могат да доведат до погасяване на част или всички негови задължения и до започването му „на чисто“.

Две неща правят особено впечатление при решението за откриване на производството по несъстоятелност – назначаването на синдик на неплатежоспособното лице, както и определянето на средствата за издръжка на лицето.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът няма да може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение няма да се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги.

Тази разпоредба е добре позната от търговската несъстоятелност, но тук законодателят я прилага за неплатежоспособното физическо лице, чиято дееспособност на практика бива ограничена, а неговата икономическа и юридическа активност става зависима изцяло от волята на синдика, освен ако не се касае за обичайни плащания на данъци, лекарства, храна и т.н. Ако може да се направи аналогия на това положение с вече съществуващи правни институти от гражданското право, то допирни точки се откриват със статуса на непълнолетния, действащ със съгласието на своя родител/настойник, както и със запрещението.

Ако не може да бъде назначен синдик, съдът има право да назначи държавен съдебен изпълнител от същия съдебен район, който да изпълнява тази функция.

На синдика се дължи възнаграждение при извършване на определени действия в хода на производството, но начина на формирането му е различен в сравнение с определянето му от кредиторите при търговската несъстоятелност. Синдикът има право на еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при първото извършване на всяко от следните действия:

• съставяне списък на приетите вземания;
• извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността;
• изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника;
• изготвяне на сметка за разпределение.

Горният тип възнаграждение се дължи от длъжника, като част от задълженията му по провеждане на производството. Предвидена е обаче опция, ако той все пак не може да го заплати, за възнаграждението на синдика да се изготвя сметка за разпределение, т.е. той да бъде удовлетворен като кредитор в хода на процедурата.

В допълнение, при осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер 2 на сто от стойността на осребреното имущество, както и на допълнително възнаграждение за участието си в съдебни дела, по които страна е длъжникът. Тези два типа по-особено възнаграждение се дължат при постъпване на приходите от осребреното имущество, т.е. не се заплащат от длъжника.

Що се касае до средствата за издръжката на лицето, то новоприетият закон предвижда, че длъжникът осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на ГПК, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход. Средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.

С обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност започва да тече 3-месечен срок за предявяване на вземанията на всички кредитори на лицето. Синдикът изготвя съответни списъци с приети и неприети вземания, като всички заинтересовани страни могат да ги оспорят по познатия ред от търговската несъстоятелност.

След като производството е стигнало до етапа, в който кредиторите на лицето са ясни и безспорни, има два варианта, предвидени от законодателя.

Първият вариант е приемането на план за погасяване. Същият се изготвя от самия длъжник или от синдика, но със изричното съгласие на длъжника. С плана за погасяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.

Този план се подлага на гласуване от събранието на кредиторите, които могат да го потвърдят или да го отхвърлят. Ако планът бъде приет от кредиторите, то производството се прекратява, а длъжникът трябва да изпълнява задълженията си спрямо плана. Ако планът бъде изпълнен от него съгласно предвиденото, то отношенията на длъжника с тези кредитори биват окончателно уредени.

При тази хипотеза има възможност в плана да се предвиди длъжникът да се разпорежда с определено имущество само с предварително разрешение на синдика, а когато синдикът не осъществява контрол по изпълнението на плана – с разрешение на съда. Може да се предвиди и че длъжникът ще може да извършва определени действия само със съгласие на синдика, като например да закрива и открива сметки в банки и други доставчици на платежни услуги; да сключва сделки и да извършва действия, които не са необходими за задоволяване на жизнените му потребности и тези на членовете на семейството му; да извършва други действия, когато това е предвидено в плана.

Идеята с плана за погасяване е лесно разбираема и предоставя бърза и добра възможност за постигане на някакво споразумение между длъжника и кредиторите. Остава обаче съмнението до каква степен длъжниците (с помощта на синдиците) ще предлагат планове, които да удовлетворяват кредиторите, за да могат последните да ги одобряват.

Вторият вариант е този, при който план за погасяване изобщо не е предложен или е бил предложен, но не е бил приет от кредиторите или утвърден от съда. В този случай, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност, лишава го от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряването и разпределението на имуществото.

При този вариант синдикът започва извършване на продан на имуществото на длъжника и впоследствие извършва едно или повече разпределения на постъпилите суми. След като бъде безспорно установено, че длъжникът е бил добросъвестен и няма каквото и да е друго имущество, което синдикът да може да продаде, то производството се прекратява, а всички предявени вземания спрямо лицето биват погасени, независимо от степента им на удовлетворяване.

Тази хипотеза също дава възможност на длъжника за „втори шанс“, но безспорно е по-сурова за него в сравнение с първия вариант, включващ план за погасяване на задълженията в срок до 3 години. Планът за погасяване дава възможност на длъжника да преговаря с кредиторите и да постигне споразумение за плащане, в който случай, ако уговорките бъдат спазени, продажба на имущество не се извършва. При втория вариант, синдикът на практика може да продаде цялото секвестируемо имущество на длъжника, но добрата новина за последния е, че в тази хипотеза всички негови задължения биват погасени, дори и продаденото имущество да не е достигнало за удовлетворяване на всички кредитори.

Налице е и трети вариант, при който още при решението за откриване на производството по несъстоятелност се установява, че лицето не може да покрие дори разноските за самото провеждане на процедурата. В тези случаи съдът обявява конкретния длъжник за неплатежоспособен и открива производството по несъстоятелност, налага общ запор и възбрана, но производството се спира. Длъжникът се задължава да обявява имуществото си пред съда всеки месец и до 7 дни от придобиването на ново. От спирането тече едногодишен срок, в който производството може да бъде възобновено, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

Ако в този едногодишен срок не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството. Когато длъжникът няма имущество, от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност започва да тече тригодишен срок. Едва след изтичането му, задълженията му към всички кредитори, които е включил в молбата си за откриване на производството, се погасяват.

Този трети вариант вероятно крие най-големи рискове за кредиторите, тъй като същият предвижда погасяване на всички задължения на лицето без каквото и да е плащане от негова страна и без продан на каквото и да е негово секвестируемо имущество. И доколкото това е очаквано и оправдано в хипотезата на липса на каквото и да е имущество, то остава отворен въпросът ще бъде ли способен съдът обективно да разграничи тези лица от други такива, които ще се опитат да прикрият свое налично имущество, за да получат чрез разглежданата процедура опрощаване на своите задължения към всички свои кредитори. Тук е моментът да се припомнят сериозните изисквания към физическите лица, които искат да инициират процедурата, както и обстоятелството, че длъжникът ще трябва многократно да декларира липсата на имущество пред съда. Предстои да се види дали определени лица, които не отговарят на изискванията и на целия смисъл на производството, ще успеят да се възползват от тази своеобразна юридическа индулгенция или пък законът ще се докаже достатъчно строг в изискванията си, за да не позволи това.

Важно е да се отбележи, че при втория и при третия вариант, не се погасяват следните задължения:

• обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;
• за глоби;
• за непозволено увреждане;
• за издръжка по закон;
• възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
• задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица
• вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.

Тоест, ако при втория вариант цялото секвестируемо имущество на длъжника е продадено, но все още има задължения, произтичащи от горните хипотези, то същите не се погасяват. Същото е при третия вариант – дори за длъжника да са налице всички предпоставки за погасяване на неговите задължения, то произтичащите такива от горните хипотези няма да се погасят.

При разглеждане на уредените изключения се забелязва притеснителната хипотеза задължението на длъжника да се погаси чрез дело за неговата несъстоятелност, но задължението на трето лице, което е обезпечило същото задължение с ипотека на свой имот или пък е поръчител – не. Така например, ако в някакъв момент сте решили да помогнете на ваш близък да вземе кредит, като сте учредили ипотека на ваш имот или пък дори по-безобидното – сте се съгласили да станете поръчител по кредита, то е налице реална възможност вашият близък да се „отърве“ от задължението по законен ред, а вие – не. Остава да се надяваме това да е някакъв законодателен пропуск, който ще бъде коригиран в скоро време, доколкото тази редакция не отговаря на общите принципи на облигационното право и на характеристиките на разглежданите правни конструкции (поръчителство, солидарност, обезпечение на чуждо задължение).

Следва да се има предвид, че законът няма да се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия.

Освен това, първите такива дела за несъстоятелност на физически лица няма да започнат по-рано от 9 месеца от обнародването на закона, в който период министърът на правосъдието ще трябва да организира създаване на нов модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в Регистъра по несъстоятелност, както и да издаде съответните и необходими подзаконови нормативни актове.

В заключение, новоприетият закон представлява сериозна стъпка напред в правната уредба на задълженията на физическите лица и в частност относно тяхната съдба, когато лицето е неплатежоспособно. Законодателят се е постарал да въведе високи изисквания към тези лица, за да гарантира, че с процедурата няма да се злоупотребява, като тежестта за правилното прилагане на закона и постигане на целите му пада на всички 113 районни съдилища в страната, които ще трябва да правят преценката при всеки отделен случай дали лицето представлява добросъвестен неплатежоспособен длъжник по смисъла на закона, или е човек, който не е бил добросъвестен и съответно не може да се възползва.

Със сигурност законът има своите пробойни, които ще си проличат когато съдебните дела по него започнат. В този момент ще е важна ролята на законодателя, от когото ще се очаква да нанесе нужните корекции и допълнения, за да може законът да работи съгласно поставените цели, а да не остане единствено отметната задача от списъка към милиардите по ПВУ.

Author: Simeon Hinkov, Attorney-at-law